Baby knits for beginners and winter in the country
Gardening is perfect for summer in the country, but what do we do in the winter? The days are so short and it’s so cold, that all you want is to stay inside, watch movies, drink tea and milk…and some wine, and just wait until it’s spring again!
OK, but I’m really not the waiting type of a country girl. And I needed something to do in these never-ending winter days. So, I decided to start knitting!
My grand-mothers are so good at knitting, but my mom has knit just a blouse in her life, so she has never taught me to knit. And when I used to be a child and spent time at my grand-mothers’, I usually preferred being out in the sun and in the wild than staying at home doing such “girly” things like knitting.
Now, however, it’s the perfect time to discover knitting as a great hobby. Not only because I’m stuck at home because of the temperatures and snow outside, but because I’m also 7 months pregnant and it’s incredible to learn how to make some beautiful knit clothes for my baby all by myself!
I tried to find a “teacher” somewhere near, but all my neighbors were so busy or so impatient to teach me, that I just found some beginners’ video lessons online and started teaching myself! And since then, I’ve already knit some great (well, maybe not perfect, but I’m a beginner, don’t forget that!) baby garments!
I’m expecting a boy in March, and perhaps he won’t wear most of these clothes till next winter, but I’m still excited that his “first wardrobe” will be of homemade warm and unique clothes! Most of the yarns I use are in green, blue and white, but I’d love to see these patterns in the colors you like, so share with me!
Here is the gallery with the baby clothes I’ve knit so far and some links for the tutorials if some of you would like to knit the patterns.
How to make a perfect homemade spinach pie? It’s tasty and healthy at the same time and we all know how much energy our bodies need in the spring!
Do you remember Popeye the sailor man? He was so strong because he was eating spinach all the time! But if don’t want to eat your spinach directly from the can, there’s a better and more delicious way to get your spinach vitamins – the spinach pie!
As I’ve mentioned many times before, I’m a fan of homemade food and homegrown vegetables. My family loves spinach and even though there is a lot of dock in our garden (The docks and sorrels, genus Rumex L., are a genus of about 200 species of annual, biennial and perennial herbs in the buckwheat family Polygonaceae. In Bulgaria we often use dock instead of spinach), we decided to plant some real spinach. We planted the seeds directly in the garden in late October and covered them with nylon during the cold winter months. In the spring the plants are already big and healthy and ready for picking! I picked up about a kilo of spinach leaves just from three-four plants. And I’m perfectly sure that there’s nothing poisonous – no pesticides, nothing but some rabbit manure. The spinach requires significant amount of water so if you seed it, be careful and don’t forget to water it every other day. Of course, if there’s rain – it does your job!
Now, how the wonderful spinach pie is made?
You need the following ingredients:
For the dough: 1,5 kg flour, 1 liter warm water, yeast, 4-5 tablespoons sunflower oil, 1 ts salt, 2 ts sugar
Make smooth and soft dough from these ingredients, divide the dough in 8 and leave the “balls” somewhere warm for 30 minutes until they double their size.
Meanwhile, prepare the filling out of: 1 kilo spinach, 1/2 kilo white brine cheese, 8 eggs, 200 g yogurt.
Pour boiling water over the spinach, rinse it fast in cold water in order to keep its green color. Mix the eggs, the cheese and the yogurt and stir. When the mixture has become smooth, add the spinach and stir again.
Roll out each ball of dough until you get a pancake-thin piece. Then put some sunflower oil, some of the filling and roll it so that the filling remains inside. Then put the pastry on a baking tray. Repeat this with all the dough pieces.
Bake the pie in preheated oven at 200 degrees until the crust becomes brown. You can put some butter and sesame on top.
Enjoy it with yogurt, lemonade or whatever you prefer! 🙂 It’s a great breakfast but also wonderful for spring picnics by the river! 🙂
Horse racing has deep roots in the soul and traditions of Bulgarians. In Northwest Bulgaria, however, the celebrations of the so called “Horse Easter” on the Day of St. Theodoros are not limited to that day. In most of the villages nearby such horse races called “kushiya” are organized regularly and almost every weekend there is such competition somewhere, especially during the spring before Easter.
Конните надбягвания са дълбоко вкоренени в душата и традициите на българите. В Северозападна България празненствата, свързани с т.нар. “Конски Великден” или Тодоровден не се ограничават само до съответната дата в календара. В повечето села в околността “кушии” се провеждат през цялата пролет, особено в съботно-неделните дни преди Великден.
I went to see a horse race in the neighbouring village of Lehchevo – the traditions for this kind of entertainment here are very strong and people from all over the region come to see who will win this year’s races. There are single races for adult horses, for younger and smaller horses and for carts. What always strikes me at such events is that most “jockeys” ride without saddles.
В неделя (27.03) тази година се проведе и едно от най-големите такива състезания, традиционно посещавано от хората от околните села – кушията в Лехчево. Имаше надбягване с възрастни коне, с млади и малки кончета, както и с коне, впрегнати в каруци. Това, което винаги ме впечатлява на подобни събития е, че повечето “жокеи” (любители) яздят без седло.
Of course, no celebration and competition in Bulgaria goes by without barbecues, flea market and music. You can see the location of Lehchevo, a village in the Municipality of Boychinovtsi. Here are some pictures from this year’s horse races in Lehchevo. I hope you enjoy them as much as I did, mostly because I love horses! Well, I feel a little sad because of the poor condition of some of the horses and I guess there should be some volunteer educational program for people who own and take care of these amazing creatures. On the other hand, there were a few horses that looked amazing and I admire those who are taking care of them.
Разбира се, никое събитие в България не минава без скара, битак и музика. Ето малко снимки от тазгодишната кушия в Лехчево. Надявам се да ви харесат! Аз лично обожавам конете и винаги ми е малко тъжно да виждам прекрасните, благородни и умни животни в ръцете на незаинтересовани собственици, които не се грижат добре за тях. Прекрасно е все пак, че видях и няколко много добре поддържани животни.
Magic Violets Jelly Making / Магическо желе от Виолетки
Violets are magical flowers! Their scent is so sweet and fragile that it takes your breath away! This year there were so many violets around the garden and in the school yard (the school in the village I live in has been abandoned) so I couldn’t help it – I had to make this magic violets jelly I’d dreamt so many times before!
It doesn’t matter if you don’t have so many violets, you can alter the ratios in this recipe and make a very small jar of violets jelly – just to add a spring touch and delicate scent to your ice cream or muffins!
Now, here is how you make magic violets jelly:
Ingredients:
Violets (just the blossom, without the green parts), about 50 grams
Hot water – about 300 ml
Fresh lemon juice – 3 teaspoons
Pectin or Dr. Oetker’s Gelfix
Sugar – about 300 grams
It’s very easy, you can see in the video above each step from the preparation of the violets jelly. You need to pour the hot water over the violets, cover with foil and leave for an hour. Then, rinse the flower petals, you will use only the liquid. The liquid is blue. Put the lemon juice in it and stir – you’ll see how it’s turning purple – violet. Read the instructions on the pectin or Gelfix you are using – it’s usually put in the cool liquid with a spoon of sugar, then it’s boiled for 3-5 minutes while the rest of the sugar is added. When the sugar dissolves completely your jelly should be ready! You can preserve the violets jelly for the winter in glass jars – just fill them with the hot jelly, close the jars and turn them upside-down. Enjoy the color and the delicate aroma of this magic violets sweet jelly!
Виолетките или дивите теменужки, както ги наричаме, са магически цветя! Цветът им, уханието им – всичко около тях е обвито в мистерия и ароматна, опияняваща мъгла. Тази година за пръв път видях толкова много виолетки на едно място – цъфнаха из цялата ни градина, особено около оградата, както и в двора на изоставеното училище. За пръв път имах възможност да сбъдна една своя мечта – да направя магическо желе от виолетки! Магическо го наричам аз, заради удивителната трансформация на цвета, която можете да видите във видеото по-горе.
Можете да изпробвате тази рецепта, виолетките все още цъфтят! Не е нужно да правите желето с толкова много цвят, можете да промените пропорциите на останалите съставки според количеството на виолетките!
Необходими продукти:
Виолетки – около 50 грама
Гореща вода – 300 мл
Прясно изстискан лимонов сок – 3 чаени лъжици
Пектин или Гелфикс на Др. Йоткер
Захар – около 300 грама
Заливате виолетките с горещата вода, покривате с фолио и оставяте един час. След това прецеждате – ще ви трябва само течността. Тя е синя. Добавете лимоновия сок и ще видите как се случва магията – синята течност става лилава! Вижте инструкциите за използване на пектина или Гелфикса, обикновено вършат работа около 2 супени лъжици, смесени с толкова захар, които се слагат в студената лилава течност и се разбъркват. После течността се слага на котлона и се кипва на бавен огън, като постепенно се добавя останалата захар. Вари се около 5 минути. Можете да отстраните пяната ако искате да изглежда още по-елегантно! След това наливате в бурканчета, затваряте и обръщате с капачката надолу, докато изстинат. Магическото желе от виолетки е готово!
Отглеждане на зайци за начинаещи…ама наистина от нулата! Част 1-ва
Rabbits breeding through the eyes of an uptown girl…
Отглеждането на зайци през погледа на една гражданка…
Rabbits breeding may seem a fairly easy and funny task where everything you are going to enjoy is fur, long, smooth ears and small trembling noses. And that’s the case most of the time! That’s why, despite all that you’re about to read below, don’t hesitate to take your first pair of rabbits. Even if you have never taken care of domestic animals – you will manage to breed healthy bunnies if you just follow a few simple tips. If you have just arrived in the countryside from the big city and it’s hard for you to tell the difference between a sheep and a goat, a goose and a duck or a horse and a donkey, rabbits are really the perfect animals you can start breeding in your farm. There are a few reasons for that:
Rabbits are relatively clean creatures and the cleaning of their small amounts of faeces is a piece of cake, even for a lady. The smell is far less terrible than that of cows, for example.
Bunnies are soft, furry and wonderful to cuddle! Of course, that’s true, but with their soft think fur comes another advantage – they handle cold weather wonderfully so they can live outside even during the winter, in case they just have a dry shelter. On the contrary – you have to be very careful in the summer when their thick fur can literally kill them. Be sure that they have all the shade and water they need and transpiration from all possible sides. Access to fresh water is crucial for rabbits, don’t ever leave your animals dehydrate!
Learn more in Part 2…
Отглеждането на зайци може да изглежда като лека и забавна работа, в която всичко е пухена козинка, дълги, меки уши и малки трепкащи нослета. И наистина е така през повечето време! Затова, въпреки всичко, което ще прочетете по-долу, не се отказвайте да си вземете първите 2-3 зайчета. Дори и ако никога не сте се грижили за домашни животни – ще се справите ако спазвате някои съвсем простички насоки. Ако току-що сте дошли насело от големия град и едва различавате коза от овца, гъска – от патица или кон – от магаре – зайчетата са наистина чудесно решение за първи стъпки във фермерството. Причините за това са няколко.
Зайците са сравнително чисти животни, а почистването на малките (в сравнение с тези на овце, кози или крави) количества фекалии е лека работа, която и жена може да върши спокойно. Миризмата също е далеч по-лека от тази в обор с крави, например.
Зайците са меки, пухкави и готини за гушкане животинки! Така е, разбира се, но с меката, пухкава козина идва още едно сериозно предимство – издръжливи са на студ, т.е. можете спокойно да ги отглеждате навън целогодишно, стига да им осигурите сухо място през зимата. През лятото обаче внимавайте – топлата козина на пухкавите ви приятели може да причини прегряване и дори – смърт. Затова се погрижете да имат сянка, проветрение и винаги достатъчно количество прясна вода.
It’s time to tell you more about the lovely furry treasures we live with – the rabbits!
One of the priceless things a man can do then living in the countryside (of course – if one is ready for all the care and responsibility), that’s the breeding of domestic animals such as rabbits.
Ето, че дойде време да разкажа и за пухените си съкровища – зайците!
Едно от безценните неща, които човек може да прави, когато живее насело (разбира се – ако е готов за всички произтичащи от това грижи и отговорности), е отглеждането на домашни животни.
We decided to start with bunnies because they are so sweet and furry! Besides, they’re quite easy to take care of and don’t need large spaces. they also don’t need your constant attention. In fact, the less they see you – the better and happier they feel.
Започнахме със зайци, защото са толкова мили и пухкави! А и са сравнително лесни за отглеждане, не изискват големи помещения, а и няма нужда да се занимаваш с тях по цял ден – даже са по-щастливи, когато имат храна, вода и спокойствие, без много човешко присъствие наоколо.
We received the first two female rabbits as a gift from a local breeder. Another new acquaintance of our gave us two cages for the two bunnies to live in. I named these first two female friends after my human best friends – Tsveti and Milena. Maybe because I’ve been missing them so much since I left Sofia…And by naming the bunnies after them I could talk to the animals and call them by the names of the girls I used to talk to so much before. That’s how I became a person who talks to himself and a person who talks to a dog and rabbits. But that’s not scary, at least I don’t communicate verbally with the spinach and the lettuce.
Първите две женски зайчета ни бяха подарък. Подариха ни и първите две клетки, в които да ги гледаме. Неочаквано дори и за мен самата реших да кръстя първите две зайки на две от най-добрите си приятелки – Цвети и Милена. Може би защото ми липсваха страшно много, откакто напуснах София… А и така можех да говоря на зайците и да ги наричам с имената на момичетата, с които толкова си говорехме преди. Така се превърнах освен в човек, говорещ си сам, в човек, който говори с куче и зайци. Няма страшно, поне с марулите и спанака засега не си приказваме!
So…Tsveti and Milena, the two sister-bunnies became the reason for several funny conversations with the real human Tsveti and Milena – their “godmothers”. For example, when we had to choose a male rabbit they had to pick up a name for him…and so on and so forth.
Та…Цвети и Милена, двете зайки-сестри, станаха повод за доста забавни разговори с истинските Цвети и Милена – техните “кръстници”. Например при избора на мъжки заек, при забременяването, раждането и т.н.
Both Tsveti and Milena liked our first male bunny – dIvo (literally “Savage”) who looked really wild. He became father a month later. Both female hares gave birth to seven hairless fragile baby rabbits. Tsveti turned out to be a good mother even though it was her first time. However, Milena didn’t manage that well and her offspring didn’t survive. She lives with another family now, with a person much more experienced than us who knows how to deal with her and teach her some basic mother instincts. That’s why it’s really important to know that when you take care of animals there are always some unexpected situations and no one is always prepared. So, don’t hesitate to ask and search for information in books, online and anywhere. The more you know, the better you can treat your animals. Living with rabbits is not just fur, cute long ears and small noses – there are critical moments when you have to act, risk and…sometimes even if you’ve done everything possible – you can suffer because of the loss of a creature.
И Цвети и Милена харесаха много дИво – почти дивия мъжки заек, който взехме за тях, и след месец на очакване и напрежение, родиха по седем зайчета всяка. Цвети се оказа прекрасна майка, макар че ѝ беше за пръв път. Милена не се справи така добре и вече е в друго семейство, където обещаха да ѝ дадат втори шанс и да я “научат” как да се грижи за бебетата си. Мъчно ми е за нея, но знам, че за да е добре тя, има нужда от хора с повече опит. Затова и е важно да се знае, че се случват неочаквани неща, за които човек не винаги е подготвен. Животът със зайци не е само пух, козина, сладки дълги уши и мърдащи нослета – има критични моменти, в които трябва да се действа, да се рискува и…понякога въпреки всички грижи – да се страда за загубата на някое животинче.
Milena 2 or Milenita as we called her is very artistic, very obstinate and very beautiful. She got used to living with us fast and became a part of the entire rabbit-family.
Милена 2 или Миленита, както решихме (с приятелките ми) да я наречем, е много артистична, подчертано своенравна, но и много красива. Бързо свикна и стана част от цялото зайче-семейство.
Tsveti’s babies are seven incredible, shaggy creatures that grow up in hours; they eat everything they can get and have curious little noses and colorful garments. They are already big now and soon some of them will leave and have new lives with other families. They already have names so I can call them by names when I talk to them! 🙂
Бебетата на Цвети са седем прекрасни рошави същества, които растат с часове, изяждат всичко, до което се докопат, и имат любопитни малки нослета и шарени кожухчета. Чакам да пораснат, за да им дам имена и на тях, за да мога да се обръщам към всеки от тях по име, когато им говоря! 🙂
One of the first things I wanted to make as soon as I moved to the countryside was to check if there is one of those old-school bakeries in the village or somewhere nearby. However, with the depopulating of the area most family-run businesses had become extinct and I realized that if I wanted to get freshly baked bread I had to make it myself. I wanted to smell the intoxicating aroma of freshly baked bread, warm and crusty.
Едно от първите неща, които бързах да направя, когато се настаних в Северозападна България и по-точно – в едно село до Монтана, беше да проверя дали има фурна в селото и как мога да се сдобивам с така обичания топъл селски хляб. За съжаление обаче всичкият хляб в местните магазини идва от други места, най-често е опакован и нарязан и отдавна е забравил кога е излязъл от фурната. Има и хубав хляб, разбира се, но без миризмата и парата, която се носи от него, когато е току що изваден от огъня.
Bread with yeast, beer and seeds /Хляб с мая, бира и семена
Of course, I was a little disappointed that there wasn’t a country bakery with all kinds of bread and pastry. At some point I imagined myself getting up early in the morning and going to the bakery with my bicycle, returning home with a loaf of warm bread…and eat it with cheese.
До тук беше моята илюзия, че ще отивам до селската фурна рано сутрин, ще вземам топъл хляб и после ще се прибирам вкъщи, за да направя “мечка” със сирене…
The second reason for me starting thinking about bread more and more frequently was…its absence! That may be a little weird to people living in big cities. It was strange for me at first, too. But the local grocery shops don’t get bread every day and the closest town is 50 km away. So, pretty normally, the bread is over on Friday and you can’t buy any during the weekend. In Sofia with all non-stop supermarkets, bakeries, markets…I hadn’t realized that buying some bread could be that hard. However, that’s something people living in the countryside are used to. That’s why they have learnt to depend on themselves. I did what I had to and got the ingredients needed for baking some homemade bread – yeast and flour. Now, I always have at least 10 kilos of flour at home and 3-4 packets of yeast.
Вторият фактор да започна по-често да се замислям за хляба изобщо беше…липсата му! Това може да е доста странно за хората от големите градове, беше странно и за мен да свикна, че магазините не зареждат всеки ден, че най-близкия денонощен магазин е на 50 км и че много често хлябът свършва в петък и се появява отново в понеделник. В София с всички денонощни магазини, малки магазинчета, фурни, пазари…като че ли човек не може да остане никога без хляб. На село обаче може. И без хляб, и без разни други неща. Затова хората разчитат най-вече на себе си. Постарах се да се снабдя и винаги да имам под ръка необходимите неща за приготвяне на хляб – мая и брашно. Сега задължително имам поне 10 кг брашно вкъщи и поне 3-4 пакетчета мая.
However, kneading and baking were way more difficult and I’m grateful that my husband had done this before so he spent some time teaching me how to make everything perfect.
И като добавим съмнителното съдържание, съхранение и срок на годност на хляба в магазините (почти навсякъде в България, не само в Северозапада), наложи се освен да се снабдя с продукти, да се науча и на по-трудното – да го меся и пека.
In fact, it wasn’t that hard once you’ve done it and contrary to my expectations – kneading bread was not a dirty job. It was quite fascinating and relaxing activity that made by nerves calm down and inspired my for improvising with ingredients, shapes of the loafs, etc…
Оказа се обаче, че месенето на хляб не е трудно, страшно или кой знае колко цапащо, а е доста лесно и много приятно занимание, което успокоява нервите и дава много възможности за творчество и импровизация – с форми, съставки, добавки…
Generally I knead the bread in the most traditional, standard way – using some yeast, flour, salt, sugar and a cup of warm water. However, I experiment every time by adding various seeds, beer, olive oil or olives, tomatoes or whatever spices I have. It always smells and tastes like childhood memories!
Меся хляб по възможно най-стандартния начин – с мая, брашно, сол, захар и чаша топла вода. Експериментирам обаче и с добавка на различни семена, на бира, на зехтин и на каквото се сетя, че ще ухае хубаво и ще е приятно на вкус.
Improvised cheese biscuits/ Импровизирани соленки със сирене и кашкавал
For all of you who haven’t tried kneading bread and are afraid to start – just take whatever your favorite flour is, take a deep bowl and some yeast and get your hands dirty! The feeling is amazing and the scent coming from the bread baking in the oven will fill your entire home and make you feel more “at home” than ever!
За всички, които не са месили хляб и се страхуват да опитат – вземете си любимото брашно, една голяма купа, пакетче мая и започвайте! Чувството е невероятно и миризмата, която ще изпълни целия ви дом от изпечения хляб ще ви накара да се чувствата повече “вкъщи” отвсякога!
Buns with feta cheese/Кифлички със сирене
As I became better at bread-making, I started kneading dough for other pastry and, of course, I still have a lot to learn, but it’s great to prepare something homemade for your family and freshly baked homemade bread is something everyone would enjoy and appreciate!
Покрай хляба започнах да меся и тесто за кифлички и соленки, но имам много да уча за печенето. Все пак това учене ще е приятно и вкусно, а и здравословно.
Докато живеех в София и пазарувах набързо от супермаркетите или от пазара (за съжаление – по-рядко), често си спомнях за дългите лета на село и се чудех как съм изживяла детството си без чипс, сладолед и месо всеки ден. Някак животът ми изглеждаше невъзможен без заредения с всичко от всички краища на света голям магазин. Радвах се, че не се налага да чакам до Нова година, за да си купя банани, портокали и мандарини. Радвах се, че всичко е толкова достъпно и изобилно. Но малко по-малко това ми омръзна и започнах да се замислям за смисъла от това изобилие и дали тази достъпност на всичко, което вкусовите ни рецептори са “научени” да харесват – шоколад, сладкиши, месо – не е ли по-вредно и лошо нещо, отколкото хубаво.И не разхищава ли излишно природни ресурси – за транспорт, за съхранение и т.н.? Да доставиш например грозде от 5000 км, от страни, в които хората не могат да си позволят нормално хранене, за да задоволиш консуматорския вкус на потребителите в “развитите” страни…започна да ми се струва много арогантно.
С мисленето дойде четенето и черпенето на опит от други хора, които в някакъв момент от живота си са избрали да спрат да купуват или поне да намалят максимално купуването на готови храни и продукти от другия край на планетата и са започнали да произвеждат сами храната си.
Първото ядливо растение, което отгледах – чери домати 🙂
Клише е, че се превръщаме в това, което ядем. Но клишетата съществуват, защото в тях е скрита истина – очевиден факт, който няма нужда да се казва на глас.
Тиквички от нашата градина, пълнени с домашни яйца и сирене от съседната ферма
Една от важните причини да избера живота на село е именно домашната храна. Да имам градина, в която да отглеждам плодове и зеленчуци, да приготвям домашни “селски” рецепти от току-що откъснати чушки, домати, тиквички, патладжан…Да правя салата от домати и краставици, а накрая – да си откъсна пресен магданоз от градината – това придава на храната друг вкус, прави я по-свежа и жива. А така, според онова клише, прави и нас по-свежи и живи, пълни с цялата енергия на здравата почва и на силното лятно слънце, на сутрешната роса и на пчелите, които са опрашили цветовете на растенията.
Любимата “селска” манджа – печени чушки, тиквички и патладжан с доматен сос, чесън и магданоз – всичко откъснато 10 минути преди да го сготвя
Следващият важен момент от “селския” живот от моите детски спомени беше свързан с приготвянето на зимнина. Въпреки че е най-добре да се ядат сезонни зеленчуци, едва ли някой ще откаже да съчетае водката си с чаша домашен доматен сок. А и палачинките през зимата също имат нужда от нещо свежо и домашно – сладко от боровинки, от сини сливи, от вишни – от всички плодове, които не успяваме да изядем пресни и е по-добре да съхраним за зимата, отколкото да изхвърлим. С гроздето е по-различно – спорим дали да стане на вино или ракия. Накрая разрешаваме спора дипломатично – по малко от двете!
Плодовете (зеленчуците) на лятото
Тук ще се появят снимки на първите ми самостоятелно направени компоти, мармалади, кисели краставички, сушени домати и чушки…и всичко, което успея да приготвя от моята градина за първата ми зима на село.
Първа част от зимнината – кисели краставички, консервирани чери домати, компот от вишни, мармалад от сини сливи
Прибирайки се от едно кратко посещение на фестивала в Зайчар, Сърбия, се натъкваме на трима стопаджии и някак успяваме да съберем тях и огромните им раници в малкото Алфа купе. Пътуваме към българската граница и си говорим за най-различни неща – за Балканите, за славянските езици, за това кой откъде е, какво учи и работи, с какво се занимава…Разбира се най-интересни са разказите за пътуванията.
Тримата французи пътуват на стоп от Франция към Истанбул. Един от тях е “ветеран” и вече е минавал по този маршрут, но сега, заедно с двамата си приятели, искат да стигнат до Видин и от там да хванат на стоп лодка. С тази лодка, кораб или каквото ги вземе на борда, приятелите искат да стигнат до Черно море. После с друг кораб – и до Цариград.
Питат ни “Харесва ли ви България?”, как да кажат “Наздраве!”, “Здравей!”, каква е валутата при нас и къде могат да разпънат палатките си във Видин. В колата е весело и не спираме да се смеем на историите и преживяванията – и техните, и нашите – по пътищата, на автостоп, през държавни граници, през реки, планини, и морета.
Стигаме границата и всичко е наред, служителят проверява един по един нашите спътници и сериозно се запъва да произнесе името на единия – Guillaume – тоест “Гийом”, който за благозвучие е родом от Лион. Дружно се смеем и на това.
И така, с Гийом от Лион и неговите другари стигаме в смях до Видин, обясняваме кое къде е, какво непременно да видят, докато са тук, разменяме телефонни номера, в случай че имат нужда от нещо, и се разделяме с усмивки и спомени…и малко тъга, че не сме на 25, не сме достатъчно смели да зарежем всичко и да тръгнем към другия край на света с по една раница на рамо, без страх за утре, за това къде ще спим, какво ще ядем…яхнали пътя и мечтите към приключения, срещи с нови хора, незабравими гледки и преживявания.
Тримата французи имат и блог, в който разказват за пътешествията си и за преживяванията си по пътя, за местата и хората, за промените в себе си. За съжаление забравям да си го запиша. Запомням обаче нещо, което ми казват – че описват всичко в блога си, без да слагат никакви снмки – техният начин да накарат останалите да усетят гледките и лицата на хората е чрез думите. Чудя се как ли ще опишат Истанбул с думи…и им стискам палци да стигнат до там здрави и невредими.
На сбогуване Гийом ни подарява пакетче билки, които е набрал в планината в Сърбия. Дали чаша чай ще ни даде малко от техния приключенски дух? Пазим си я за онези тъмни моменти, в които понякога изпадаме, за да се почувстваме пак млади, силни, безстрашни и жадни за приключения…с всяка глътка чай.
Dory in the Country 