Гийом от Лион

Прибирайки се от едно кратко посещение на фестивала в Зайчар, Сърбия, се натъкваме на трима стопаджии и някак успяваме да съберем тях и огромните им раници в малкото Алфа купе. Пътуваме към българската граница и си говорим за най-различни неща – за Балканите, за славянските езици, за това кой откъде е, какво учи и работи, с какво се занимава…Разбира се най-интересни са разказите за пътуванията.

Тримата французи пътуват на стоп от Франция към Истанбул. Един от тях е “ветеран” и вече е минавал по този маршрут, но сега, заедно с двамата си приятели, искат да стигнат до Видин и от там да хванат на стоп лодка. С тази лодка, кораб или каквото ги вземе на борда, приятелите искат да стигнат до Черно море. После с друг кораб – и до Цариград.

Питат ни “Харесва ли ви България?”, как да кажат “Наздраве!”, “Здравей!”, каква е валутата при нас и къде могат да разпънат палатките си във Видин. В колата е весело и не спираме да се смеем на историите и преживяванията – и техните, и нашите – по пътищата, на автостоп, през държавни граници, през реки, планини, и морета.

Стигаме границата и всичко е наред, служителят проверява един по един нашите спътници и сериозно се запъва да произнесе името на единия – Guillaume – тоест “Гийом”, който за благозвучие е родом от Лион. Дружно се смеем и на това.

И така, с Гийом от Лион и неговите другари стигаме в смях до Видин, обясняваме кое къде е, какво непременно да видят, докато са тук, разменяме телефонни номера, в случай че имат нужда от нещо, и се разделяме с усмивки и спомени…и малко тъга, че не сме на 25, не сме достатъчно смели да зарежем всичко и да тръгнем към другия край на света с по една раница на рамо, без страх за утре, за това къде ще спим, какво ще ядем…яхнали пътя и мечтите към приключения, срещи с нови хора, незабравими гледки и преживявания.

Тримата французи имат и блог, в който разказват за пътешествията си и за преживяванията си по пътя, за местата и хората, за промените в себе си. За съжаление забравям да си го запиша. Запомням обаче нещо, което ми казват – че описват всичко в блога си, без да слагат никакви снмки – техният начин да накарат останалите да усетят гледките и лицата на хората е чрез думите. Чудя се как ли ще опишат Истанбул с думи…и им стискам палци да стигнат до там здрави и невредими.

На сбогуване Гийом ни подарява пакетче билки, които е набрал в планината в Сърбия. Дали чаша чай ще ни даде малко от техния приключенски дух? Пазим си я за онези тъмни моменти, в които понякога изпадаме, за да се почувстваме пак млади, силни, безстрашни и жадни за приключения…с всяка глътка чай.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s