The One Who Talked to Rabbits… Говорещият със зайци…

The One Who Talked to Rabbits…

Говорещият със зайци…

It’s time to tell you more about the lovely furry treasures we live with – the rabbits!

One of the priceless things a man can do then living in the countryside (of course – if one is ready for all the care and responsibility), that’s the breeding of domestic animals such as rabbits.

Ето, че дойде време да разкажа и за пухените си съкровища – зайците!

Едно от безценните неща, които човек може да прави, когато живее насело (разбира се – ако е готов за всички произтичащи от това грижи и отговорности), е отглеждането на домашни животни.

We decided to start with bunnies because they are so sweet and furry! Besides, they’re quite easy to take care of and don’t need large spaces. they also don’t need your constant attention. In fact, the less they see you – the better and happier they feel.

Започнахме със зайци, защото са толкова мили и пухкави! А и са сравнително лесни за отглеждане, не изискват големи помещения, а и няма нужда да се занимаваш с тях по цял ден – даже са по-щастливи, когато имат храна, вода и спокойствие, без много човешко присъствие наоколо.

We received the first two female rabbits as a gift from a local breeder. Another new acquaintance of our gave us two cages for the two bunnies to live in. I named these first two female friends after my human best friends – Tsveti and Milena. Maybe because I’ve been missing them so much since I left  Sofia…And by naming the bunnies after them I could talk to the animals and call them by the names of the girls I used to talk to so much before. That’s how I became a person who talks to himself and a person who talks to a dog and rabbits. But that’s not scary, at least I don’t communicate verbally with the spinach and the lettuce.

Първите две женски зайчета ни бяха подарък. Подариха ни и първите две клетки, в които да ги гледаме. Неочаквано дори и за мен самата реших да кръстя първите две зайки на две от най-добрите си приятелки – Цвети и Милена. Може би защото ми липсваха страшно много, откакто напуснах София… А и така можех да говоря на зайците и да ги наричам с имената на момичетата, с които толкова си говорехме преди. Така се превърнах освен в човек, говорещ си сам, в човек, който говори с куче и зайци. Няма страшно, поне с марулите и спанака засега не си приказваме!

So…Tsveti and Milena, the two sister-bunnies became the reason for several funny conversations with the real human Tsveti and Milena – their “godmothers”. For example, when we had to choose a male rabbit they had to pick up a name for him…and so on and so forth.

Та…Цвети и Милена, двете зайки-сестри, станаха повод за доста забавни разговори с истинските Цвети и Милена – техните “кръстници”. Например при избора на мъжки заек, при забременяването, раждането и т.н.

бебета зайциBoth Tsveti and Milena liked our first male bunny – dIvo (literally “Savage”) who looked really wild. He became father a month later. Both female hares gave birth to seven hairless fragile baby rabbits. Tsveti turned out to be a good mother even though it was her first time. However, Milena didn’t manage that well and her offspring didn’t survive. She lives with another family now, with a person much more experienced than us who knows how to deal with her and teach her some basic mother instincts. That’s why it’s really important to know that when you take care of animals there are always some unexpected situations and no one is always prepared. So, don’t hesitate to ask and search for information in books, online and anywhere. The more you know, the better you can treat your animals. Living with rabbits is not just fur, cute long ears and small noses – there are critical moments when you have to act, risk and…sometimes even if you’ve done everything possible – you can suffer because of the loss of a creature.

И Цвети и Милена харесаха много дИво – почти дивия мъжки заек, който взехме за тях, и след месец на очакване и напрежение, родиха по седем зайчета всяка. Цвети се оказа прекрасна майка, макар че ѝ беше за пръв път. Милена не се справи така добре и вече е в друго семейство, където обещаха да ѝ дадат втори шанс и да я “научат” как да се грижи за бебетата си. Мъчно ми е за нея, но знам, че за да е добре тя, има нужда от хора с повече опит. Затова и е важно да се знае, че се случват неочаквани неща, за които човек не винаги е подготвен. Животът със зайци не е само пух, козина, сладки дълги уши и мърдащи нослета – има критични моменти, в които трябва да се действа, да се рискува и…понякога въпреки всички грижи – да се страда за загубата на някое животинче.

миленитаMilena 2 or Milenita as we called her is very artistic, very obstinate and very beautiful. She got used to living with us fast and became a part of the entire rabbit-family.

Милена 2 или Миленита, както решихме (с приятелките ми) да я наречем, е много артистична, подчертано своенравна, но и много красива. Бързо свикна и стана част от цялото зайче-семейство.

bunnies

Tsveti’s babies are seven incredible, shaggy creatures that grow up in hours; they eat everything they can get and have curious little noses and colorful garments. They are already big now and soon some of them will leave and have new lives with other families. They already have names so I can call them by names when I talk to them! 🙂

Бебетата на Цвети са седем прекрасни рошави същества, които растат с часове, изяждат всичко, до което се докопат, и имат любопитни малки нослета и шарени кожухчета. Чакам да пораснат, за да им дам имена и на тях, за да мога да се обръщам към всеки от тях по име, когато им говоря! 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s