Аз съм…

Здравей, пътешественико!

Не знам как си попаднал тук, но се надявам да ти бъде забавно и уютно.

По принцип съм скромен човек и не обичам да разказвам за себе си – просто няма нищо интересно за разказване и не искам да досаждам на никого. Но ако все пак се чудиш коя съм – ще кажа с две-три изречения нещо по този въпрос.

Казвам се Теодора и след цял живот (разбирай цели 30 години 🙂 в различни градове, 10 години в София и постоянно въздишане по спомените от летните ваканции на село, най-после ми се случи да заживея…на село. Не къде да е, а в уж западналата и постоянно напускана от всички свои жители Северозападна България. Ще вметна съвсем набързо и не по темата, че тук всъщност не е никак лошо, но определено не е за всеки. За седмица-две – да, но за повече си е истинско приключение.

Но както и да е – за Северозапада – друг път. Сега за мен – това си е моята страница и толкова!

Обичам природата, обичам животните, старая се да обичам и хората, но това засега се оказва най-трудно. Но има и такива, благодаря, че ги има!

Обичам да вярвам, че мога да променя света и да го направя по-ведър, шарен и истински.

Обичам да съм заета винаги с нещо, но често се оказвам заета с хиляди неща.

Обичам да снимам, но не обичам да показвам живота си на всички в социалните мрежи. Досадно е и излишно.

Винаги съм мечтала за градина и коне – искам да отглеждам сама храната си, искам да бъда и производител, а не – само консуматор. Искам да посадя не едно, а много дървета! Но засега садя домати, краставици, тиквички…такива неща.

Всичко, отгледано с любов, е сладко и обичам усещането, когато си направя салата от зеленчуци, които сме произвели сами в градината си. Аз и моят съпруг – мечка.

Обичам да научавам нови (за мен) диалектни думи, да слушам историите на хората, да им се смея и да се уча от тях. Обичам да слушам местни легенди за заровени съкровища, пещери, пълни със златни монети и проклятия. Успокоявам се като гледам птиците, като се разхождам край “барата” (т.е. река Огоста) и снимам.

Отглеждаме се дружно с моята мечка, змията Маца, кучето Хера, двата заека – Цвети и Милена и целия зарзават, който успеем да посадим в малката градина срещу временния ни дом. Обичам си цялото пъстро растително-човеко-животинско семейство!

Това са много малко от нещата, които обичам – милиони са. А тези, които не обичам, са малко. Всъщност мога да ги обобщя в една дума, и тя е “Не”. Не обичам Не-гативизма, не обичам да чувам, че нещо е Не-възможно.

И за да не завършвам с “Не”, ще обясня защо с “Не” не се разбираме – просто обичам да опитам нещо, преди да го отхвърля. Така е и със Северозапада. Добре дошли! 🙂