Домашната храна

Докато живеех в София и пазарувах набързо от супермаркетите или от пазара (за съжаление – по-рядко), често си спомнях за дългите лета на село и се чудех как съм изживяла детството си без чипс, сладолед и месо всеки ден. Някак животът ми изглеждаше невъзможен без заредения с всичко от всички краища на света голям магазин. Радвах се, че не се налага да чакам до Нова година, за да си купя банани, портокали и мандарини. Радвах се, че всичко е толкова достъпно и изобилно. Но малко по-малко това ми омръзна и започнах да се замислям за смисъла от това изобилие и дали тази достъпност на всичко, което вкусовите ни рецептори са “научени” да харесват – шоколад, сладкиши, месо – не е ли по-вредно и лошо нещо, отколкото хубаво.И не разхищава ли излишно природни ресурси – за транспорт, за съхранение и т.н.? Да доставиш например грозде от 5000 км, от страни, в които хората не могат да си позволят нормално хранене, за да задоволиш консуматорския вкус на потребителите в “развитите” страни…започна да ми се струва много арогантно.

С мисленето дойде четенето и черпенето на опит от други хора, които в някакъв момент от живота си са избрали да спрат да купуват или поне да намалят максимално купуването на готови храни и продукти от другия край на планетата и са започнали да произвеждат сами храната си.

Първото ядливо растение, което отгледах - чери домати :)
Първото ядливо растение, което отгледах – чери домати 🙂

Клише е, че се превръщаме в това, което ядем. Но клишетата съществуват, защото в тях е скрита истина – очевиден факт, който няма нужда да се казва на глас.

Тиквички от нашата градина, пълнени с домашни яйца и сирене от съседната ферма
Тиквички от нашата градина, пълнени с домашни яйца и сирене от съседната ферма

Една от важните причини да избера живота на село е именно домашната храна. Да имам градина, в която да отглеждам плодове и зеленчуци, да приготвям домашни “селски” рецепти от току-що откъснати чушки, домати, тиквички, патладжан…Да правя салата от домати и краставици, а накрая – да си откъсна пресен магданоз от градината – това придава на храната друг вкус, прави я по-свежа и жива. А така, според онова клише, прави и нас по-свежи и живи, пълни с цялата енергия на здравата почва и на силното лятно слънце, на сутрешната роса и на пчелите, които са опрашили цветовете на растенията.

Любимата
Любимата “селска” манджа – печени чушки, тиквички и патладжан с доматен сос, чесън и магданоз – всичко откъснато 10 минути преди да го сготвя

Следващият важен момент от “селския” живот от моите детски спомени беше свързан с приготвянето на зимнина. Въпреки че е най-добре да се ядат сезонни зеленчуци, едва ли някой ще откаже да съчетае водката си с чаша домашен доматен сок. А и палачинките през зимата също имат нужда от нещо свежо и домашно – сладко от боровинки, от сини сливи, от вишни – от всички плодове, които не успяваме да изядем пресни и е по-добре да съхраним за зимата, отколкото да изхвърлим. С гроздето е по-различно – спорим дали да стане на вино или ракия. Накрая разрешаваме спора дипломатично – по малко от двете!

Плодовете (зеленчуците) на лятото
Плодовете (зеленчуците) на лятото

Тук ще се появят снимки на първите ми самостоятелно направени компоти, мармалади, кисели краставички, сушени домати и чушки…и всичко, което успея да приготвя от моята градина за първата ми зима на село.

Първа част от зимнината - кисели краставички, консервирани чери домати, компот от вишни, мармалад от сини сливи
Първа част от зимнината – кисели краставички, консервирани чери домати, компот от вишни, мармалад от сини сливи
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s